Лечители у дома

Публикувано: октомври 5, 2023

В разгара на есента се оказва, че наши помощници в борбата с разпространението на вирусни инфекции могат да станат стайните растения.
Например цитрусовите дръвчета, мирта, лавър (дафинов лист), здравец, фикус, бръшлян, алое и дори кактусите притежават фитонцидни свойства, а някои от тях подобряват и микроклимата на помещението, в което се намират, пречистват въздуха от различни вредни химични вещества, отделяни от строителните материали. Шампиони сред стайните санитари е Зелената лилия, а сокът от алое и каланхое се използват за лечение не само при простудни, но и други заболявания.

Кои са нашите стайни лечители:

АЛОЕ

Алоето (Aloe) е сред най-разпространените и търсени стайни растения. Това се дължи както на екзотичния му облик, така и на славата му на лечебно цвете. В родината си – Южна Африка и Мадагаскар, то е широко разпространено, като е пренесено по всички области на Земята с достатъчно топъл климат. Принадлежи към семейство Асфоделови (Asphodelaceae). Родът Алое е многочислен – включва около над 300 вида. Това са сукуленти, повечето тревисти, но се срещат и храстовидни и даже лиани.
В топлите страни алоето цъфти редовно. От средата на листната розетка израства дълъг цветонос (до около 80 см), чийто връх е обсипан с яркочервени, оранжеви, жълти и рядко бели звънчевидни цветчета. В зависимост от вида те биват с различна големина – от 1 см до 5 см в диаметър. При нашите климатични условия стайното алое цъфти твърде рядко, поради което си е спечелило името столетник наред с агавата, която също бива наричана така.
Най-често бива отглеждано дървовидното алое (Aloe arborescens), от което се приготвят домашни лечебни средства. То е не много високо растение, което образува храст от изправени разклонени стъбла. Листата са сиво-зелени на цвят, дебели, месести. Те са подредени последователно по стъблото, краищата им са обсипани с остри зъбчета. Макар и рядко, дарява стопаните си с цветове – яркочервени, дълги около 4 см.
Алоето е непретенциозно растение, което изисква минимални грижи, срещу които дарява на стопаните си екзотика и здраве. Всичките му видове са светлолюбиви и най-доброто място за тях е слънчевият южен прозорец. Растат и на по-слабо осветени места, но не се развиват достатъчно добре. През зимата се чувстват чудесно в отопляваните стаи, като сухият въздух не им вреди. Поливат се редовно, като се внимава да не се задържа вода в подложката. През лятото, ако има възможност, е добре да се изнасят на балкона или в градината, като им се осигурява защитено от ветрове място. Летувалите на открито растения по-често цъфтят.
Алоетосе размножава с отделяне на страничните розетки, които се образуват в изобилие в основата на растението. Може да се употребят и връхни или стъблени резници. Преди да се засадят, резниците се подсушават за ден-два и се засаждат във влажен пясък. Вкореняването става бързо и безпроблемно. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а възрастните – през няколко години в зависимост от нуждите им. Почвата трябва да е рохкава и хранителна.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна и ярка.
Вода: целогодишно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Предпочитат сух въздух.
Подхранване: Не е нужно.

КАЛАНХОЕ

Каланхое – името на рода Kalanchoe произхожда от китайски. Той включва повече от 200 сукулентни растения, разпространени в тропическа и южна Африка, Мадагаскар, южна и югоизточна Азия до Китай и остров Ява, и тропическите райони на Южна Америка. Повечето видове, които се отглеждат от колекционерите обаче са с произход от Мадагаскар и южна Африка. Каланхоето, известно още и като бриофилум (Bryophyllum), е популярно, стайно, сукулентно растение от семейство дебелецови с трайни и красиви цветове, което не изисква много грижи. На височина достига до един метър. Поради лечебните му свойства в Русия например го наричат „лекар”, а в Европа е популярно като „дървото на Гьоте”, тъй като известният немски поет и философ го е наблюдавал и изследвал, и е открил много от тези лечебни свойства.

ЦИТРОСОВИ ДРЪВЧЕТА

Всички видове цитрусови са вечнозелени дървета с неравномерно разположени, малко жилави листа, чието стъбло често е криловидно разширено. Почти всички имат къси или дълги шипове. Белите или розово-виолетови цветове излизат поединично или по много от оста на листата. Извънредно богатият на форми род се класифицира трудно, тъй като има много кръстоски и мутации.

Най-известните видове и разновидности са:
• Citrus aurantiifolia (кисело лимонче). Необходима му е повече топлина, отколкото на другите цитрусови видове, и се отглежда често в тропиците. Расте храстовидно, образува заостреноовални, дребни в сравнение с лимона листа и много дребни, крушовидни, жълти плодове.
• Citrus aurantiifolia x Fortunella matgarita (миниатюрен лимон). Касае се за кръстоска, която дава съвсем малки жълти лимони и расте ниско.
• Citrus aurantium ssp. aurantium (померанца, кисел портокал, горчив портокал). От корите му се приготвя популярната подправка за печива оранжат. Среща се и като подвид ssp, bergamina (бергамот), чиито силно ароматни плодове не са вкусни.
• Citrus limon (лимоново дърво). Този вид се отличава с изключителния си растеж, дори в голям съд.
• Citrus limetta (сладък лимон, маракешово лимонче) – клоните му са с шипове, а лимоните са почти кръгли.
• Citrus х nobilis (Клементина) – много богат на цветове и плодове.
• Citrus xparadisi (грейпфрут, райска ябълка) е кръстоска от грейпфрут (Citrus maxima) и портокал (Citrus sinensis) и за разлика от другите си роднини, има гроздовидно разположени плодове (grape – грозд). Нужно му е горещо лято и много светлина, дори през зимата.
• Citrus reticulata (мандарина) е нисък, бухлато растящ, здрав вид. Понякога търговската мрежа предлага и неговите разновидности var. unshiu (сацума] и var. tangerina (тангерина).
• Citrus sinensis (портокал). Те имат различен ръст в зависимост от сорта. Най-известни tea валенсиевите и навеловите рортокали, както и кървавите рюртокали “Сангвина” и “Моро”.

Навсякъде може да се намерят “мини-изданията” на цитрусовия клан, които се предлагат обикновено като “портокалови дръвчета”: Citrus microcarpа (syn. Citrus mitis) и същия сорт, кръстосан с Citrofortunella mitis, портокал Каламондин.

Период на цъфтене: При светло месторастене почти през цялата година.
Произход: Субтропическите и тропическите райони на Азия ш Западна Индия. Днес растенията се отглеждат в плантации навсякъде, където климата позволява.
Месторастене: Силно слънчево.
Субстрат: Смес от равни части оптимална пръст или TKS2 и глинесто-хумусна градинска пръст.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива умерено. По-малко е винаги по-добре. Да не се допуска задържане на вода, но туфата никога не трябва да изсъхва. Водата да се омекотява. До август се подхранва всяка седмица, най-добре с гуанов тор.
Други грижи: Подрязване и оформяне е възможно по всяко време, но за сметка на цветните издънки.
Презимуване: Всички видове цитрусови са чувствителни към студ, поради което трябва да се прибират рано и с изсушена туфа. Оставят се на светло и проветриво при температура 4-8°С. На тъмно място листата падат, но през пролетта се възстановяват отново. Полива се малко. При необходимост се пресаждат (старите растения най-много на всеки 5 години). Осигурете добър дренаж! Изнасят се едва в края на май.
Вредители, болести: Хлороза (жълти листа) в резултат от поливане с твърда, студена вода или прекалено наводняване. Листни въшки през май, щитоносни въшки през лятото, акари след зимуване на твърде тъмно и топло.
Размножаване: Чрез резници – трудно, но понякога успешно. Чрез семена от купени плодове. За съжаление никога не се знае кога и дали младото растение ще цъфти и дава плодове. Ето защо специалистите ашладисват цитрусовите видове.
Съвети за оформление: За всички, които не разполагат с много място, се препоръчва дребнолистната разновидност Citrus aurantium var. myrtifolia (горчив портокал с миртови листа или “Чиното”). Тя расте бавно, не много широко, поддържа се добра форма, цъфти богато и мирише несравнимо. Подходяща за бонзай.
Предупреждение: Някои цитрусови видове имат дълги и остри шипове, на които може да се нараните. При прибирането издънките се обвързват. Освен това съдържащите се в листата етерични масла може да предизвикат у чувствителни хора кожни възпаления под въздействието на светлина или ако кожата е влажна.

ЗЕЛЕНА ЛИЛИЯ

Зелената лилия или хлорофитума (Chlorophytum comosum) е любимката на всеки дом защото е доказана способността растенията да почистват въздуха около себе си: – обезврежда 85% от формалдехида и 80% от бензола.. В Холандия го наричат “летящият холандец” и е най-често срещаното стайно растение в страната.
Този род е много богат – включва около 250 вида многогодишни растения, произхождащи от Южна Африка. Интересен е фактът, че голяма част от тях са епифитни. Това ще рече, че живеят върху загнили клонки или пънове, като за храна използват минерализиращите се от тях растителни остатъци. Като стайни растения се използват разновидностите Ch. c. var. Vittatum – със зелени листа, var. variegatum – зелени листа с кремаво-бели ивици, както и var. mandaianum – компактни растения, чиито листа са с жълти ивици.
Кореновата система на хлорофитума е мощна. Развива сочни удебеления – продълговати клубени, които бързо изпълват саксията, като изтласкват почвата от нея. Листата са линейни, групирани в оригинални розетки. Те са прегънати в средата, където минава по-светлата ивица. Извити са дъговидно навън. Цветоносните стъбла са тънки, неустойчиви, до 1 м дълги. Цветовете са дребни, бели, събрани в малко гроздче, без особена декоративна стойност. След прецъфтяването им, на тяхно място се появяват листни розетки, които развиват въздушни корени.
Имайте предвид, че към условията на околната среда хлорофитумът не е много взискателен. Температурата може да варира в широки граници – от 8 до 28°С. Обича влагата, но благодарение на месестите си корени може да преживее без поливане дълго време. Саксията да е на светло място.
Хлорофитумът се размножава чрез въздушните розетки, които успешно се вкореняват през цялата година. Почвената смес трябва да приготвите от листова, чимовка, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 3:3:2:1. Когато ще разделяте стари екземпляри, образувалите се от тях клубени не трябва да се отделят, а да останат на младите растения. Саксиите се поставят на светло място, откъдето може да се наблюдава ажурната им зеленина.
Количествата на поливната вода определяйте в зависимост от температурата в помещенията. Периодично измивайте и оросявайте листата, но работете внимателно, защото те са много крехки и лесно се нараняват. При полагане на редовни грижи растения са много красиви. Ако връхчетата на листата покафенеят, това означава, че въздухът в помещенията е сух. Ако изчезнат декоративните ивици, то светлината е твърде слаба. Не забравяйте, че хлорофитумът е лакомство за котките, затова пазете саксиите от тях. Присъствието на тези растения в стаите ви е гаранция за свеж въздух и здравословни условия.

МУШКАТО

Мушкатото , отглеждано в дома помага при главоболие, подобрява съня и действа благотворно на нервите. Абсорбира отровните токсини, които се отделят от синтетичните материали в помещението. Доказано е, че растенията от този вид се справят дори със силни отрови като формалалдехид, диоксин и бензен.
Едно древно поверие гласи, че мушкатото с розов цвят привличало любовта. То често било използвано за правенето на любовни магии. За бялото мушкато пък се носи легендата, че повишавало плодовитостта. Носи му се още славата, че помага за постигането на личен успех и за закаляване на характера, защото неговият мирис някак притъпява агресивната енергия, гнева и подтиква към повече усмивки.Маслото от това растение е важна съставка в ароматотерапията, защото има свойството да успокоява психиката и да подобрява настроението, говори се, че е способно дори да излекува депресията.
За лековитите качества на цветето също може да се говори дълго. Използва се и при лечение на изгаряния, рани, дерматити и екземи. Помага при проблеми по време на менопаузата. Навремето бабите са го препоръчвали при запек.
Цъфналото мушкато на прозореца гони комарите и други насекоми. То има уникалното свойство да не завъжда листни въшки и гъсеници. А листенцата от мушкато, сложени в бурканчето със сладко, не позволяват то да плесенясва.
В специализираната литература пише, че истинското име на мушкатото е паларгония – pelargos, от гръцки – щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. Бабите ни обаче са си го нарекли простичко – мушкато, защото то има още едно уникално свойство – лесно се прихваща. Мушка се в земята и след седмица листата му започват да се кокорят.
Разнообразието от мушката е огромно. Един от най-популярните сортове например е Метеор – с най-ярките червени цветове. За него пише, че е създаден във Франция още през 1889 г. Съществуват 6 групи пеларгонии: зонални – добре познатите ни градински сортове, ампелни – водопад от цветове, английски едроцветни (кралски или домашни), пъстролистни, ароматни (индришето, например) и сукулентни.

МИРТА

В античността миртът е бил символ на красота, младост, победа. С утвърждаването на християнството става един от задължителните атрибути на тази религия. А през всички времена този чудесен храст е бил ценен заради целебните му свойства.
Родина на мирта е Средиземноморието. В диво състояние се срещат около 70 вида, но като декоративно растение се отглежда обикновеният мирт (Myrtus communis). Това е вечнозелен храст с височина около 3 м, но в стайни условия достига обикновено около 60 см. Гъстите му клонки са покрити с дребни ланцетни или овално-заострени листа с тъмнозелен цвят, разположени срещуположно. Ако разгледаме миртово листо срещу светлината, ще забележим малки блестящи точици, пълни с етерично масло. Благодарение на него растението излъчва изключително приятен аромат. Най-ароматни са цветовете.Те са неголеми (до 2 см в диаметър), разположени поединично на дълги дръжки. Многочислените златисти тичинки им придават своеобразие. През есента се появяват плодовете – тъмнозелени ягоди.
Миртовото храстче трябва да се настани на слънчев прозорец, като през лятото се засенчва леко. Най-добре е тогава да се изнесе на балкона или в градината. В никакъв случай не бива да се допуска дори кратковременно пресъхване на почвата, а също така и задържане на излишна вода в подложката. Водата за поливане трябва да е престояла поне един ден и да има стайна температура. Полезно е и пулверизирането на мирта, особено през летните горещини. През зимата оптималната температура за него е 8-10 градуса. Тогава поливането силно се ограничава, а опръскването се прекратява. Ако сме принудени да отглеждаме мирта при висока зимна температура, е много възможно листата му да окапят, но през пролетта той отново ще се раззелени.
Младите растения се пресаждат всяка пролет, като основата на ствола не се покрива с почва. По-възрастнитесе пресаждат през 2-3 години. Почвената смес трябва да е съставена от равни части чимова пръст, добре угнил оборски тор и пясък.
Размножаването става през пролетта или лятото със семена или с резници. Резниците трябва да са полувдървенели, с дължина 6-8 см. Те се вкореняват добре във влажен пясък при температура 18-20 градуса. Получените от семена растения зацъфтяват на петата година, а тези от резници – на втората.
Миртът добре понася подрязването, поради което може да му се придаде желана форма. Само че след подстрижката цъфтежът ще е значително по-слаб.
Тайните на успеха
Светлина: Възможно най-обилна.
Вода: През лятото се полива редовно, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: няма претенции.
Подхранване: През лятото веднъж месечно.

БЕНДЖАМИН

Най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините. Бенджамина е расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата странa е типично домашно растение, но в топли места се развива отлично и навън. Може да порастне доста голямо ако му се осигури подходяща саксия. Необходим е добър дренаж. Може да расте заедно с други растения в една саксия, който покриват почвата, когато той израсте нагоре и долните листа опадат. Най популярни са сортовете: Бенджамин Golden King – с обагрени с жълто по краищата листа. Бенджамин Midnight Lady – с тъмно зелени листа. Бенджамин Naomi – с тъмно зелени листа накъдрени по краищата листа. Бенджамин Samantha – с тъмно зелени листа и светло зелени ръбове на листата. Бенджамин Starlight – с обагрени с бяло по краищата листа.

Грижи

Поливане: Поливайте само когато горната почва е суха на пипане. Ако Бенджамина е в саксия в дома, трябва да повишите влажността на въздуха през зимата. Лесен начин, който не е най-добрия, е да поставите съд с вода на радиаторите и често да улверизирате листата с хладка вода. Най-доброто решение за случая е да поставите саксията върху подложка пълна с камъчета и вода. По този начин водата се изпарява и листата поемат от влагата. Внимавайте саксията да лежи на камъчетата, я не в водата, защото рискувате да загният корените.

Пресаждане: Сменяте саксията само когато корените се подават на повърхността и се постарайте да не ги разчупите по време на процедурата. Ако растението или саксията са прекалено големи, просто сменето почвата на повърхостта, за да добавите нови хранителни вещества. Те ще проникнат надули при поливанията. Торене: Използвайте течен тор през пролетта и лятото до Септември и Октомври, приблизително на 15 дни, или според инструкциите на опаковката. Бенджамина също се нуждае от допълнително желязо за да подържа своя жив зелен цвят, затова добавете желязо на таблетки или с течния тор. Запомнете, че преторяването не винаги води до добро. Ако листата пожълтеят или се появят жълти петна, това може да означава липса на желязо. Ако симптомите са масови, опръсквайте листата с вода с добавен течен тор богат на зелязо.

Подрязване: През пролетта ще забележите много нови върхове. Отстранете тези, които изглеждат слаби или имат позълтели листа. Така растението ще съсредоточи силите си за здравите клонки. Ще забележите бяла течност на отчупеното място. Това е каучуков сок от растението, който може да предизвика дразнене на кожата при някой хора. Не го пипайте или ако случайно се изцапате измиите добре под течаща вода. Ако през зимата растението е изгубило доста от долните листа и расте само нагоре, подрежете върховете и така ще предизвикате по силно разклоняване и растеж на долните клонки.

Размножаване: Чрез връхни резници, семена и въздушни отводи. В домашни условия чрез резници, поставени в вода. За да пусне по бързо корени, поставете в водата веднага след отрязването, преди да е засъхнал лепкавият сок, който потича след отстраняването от майчиното растение.

Място: Бенджамина се нуждае от много светлина. Поставете на добре осветено място, но избягвайте директно слънце. През лятото може да поставите на балкона, като отначало предпазвате от силното обедно слънце за да на изгорят листата от слънцето. Както всички растения и фикуса се мъчи да се обърне към слънцето, за да предотвратите изкривяване обръщайте на 45° всеки път когато поливате. Много е чуствителен на промяна на условията на гледане, така че при всяко местене или намаляване на светлината може да очаквате пожълтяване и опадане на листата. Също може да забави растежа си.

Съвет: Почиствайте листата на водна баня като покриете саксията с найлон. Може да ползвате мека къпра или гъба за целта. Ако го правите често ще имате растение с блестящи листа без да ползвате спрей за полиране на листата, който е вреден за растението понеже блокира малките дупчици по листата, през които растението диша.

БРЪШЛЯН

Бръшлянът е едно от най разпространените стайни растения.
В родът Hedera има само 15 вида, но съществуват много разнообразни форми и разновидности.
Бръшлянът търси опора и се прикрепя към нея с въздушни корени.
Цъфти с малки цветчета в “главички”, които се появяват при стари екзсмпляри – на клончета с целокрайни листа.
За да се разклонят стеблата, се режат върховете – в края на пролетта.
Листата трябва да се пазят от съприкосновение със стъклата на прозорците – и лятото, за да не изгорят, и зимата, за да не измръзнат.
Растението се чувства добре на проветриво място.
Бръшлянът е подходящ за хидрокултура.
Листата на бръшляна “попиват” токсините, съдържащи се в детергентите, разтворителите и цигарения дим.
Има различни видове бръшлян – немски, шведски и др. “Истинският бръшлян” всъщност са всички разновидности на хедерата. Всички те действително заслужават славата си на идеални декоративни растения, които биха могли да “поукрасят” всяка сграда или по –оскъдна градина.

Основният вид бръшлян не се нуждае от специално описание, защото е широко разпространен в цяла Европа и Америка. Това, което е по – непопулярно, е голямото разнообразие на основните видове.

Има и други водове, които се различават по форма на листата – от обикновено листо във формата на щит, до такива във формата на заострена звезда. Краищата са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто.
Видът с най – големи листа е Hedera canariensis.

Най-разпространен е видът Hedera helix. Той има най-много разновидности:

• Сортове с почти овални и закръглени листа – Hedera helix Harald, Hedera helix scutifolia
• Сорт със звездовидни листа – Hedera helix sagittaefolia
• Сортове с къдрави краища на листата – Hedera helix cristata, Hedera helix Ivalace
• Сортове с равни краища на листата, с чисто зелена окраска – Hedera helix Annette, Hedera helix Green Ripple
• Сортове с почти жълти листа – Hedera helix Eva, Hedera helix Mona Lisa
• Сортове с петнисти листа – Hedera helix Jubilee, Hedera helix Glacier, Hedera helix Glorie de Marengo

Много популярни и полезни, не е правилно да се смята, че са лесни за отглеждане.
Разбира се, те биха могли да процъфтят в едно неотоплено от дни помещения, но ще страдат във всеки дом с горещ и сух въздух. Затова е необходимо редовното пръскане на листата, особено когато радиаторите работят непрекъснато през зимата. В противен случай листата на бръшляна скоро ще покафенеят.

Отглеждане и грижи:

Температура: Хладно, но не студено помещение.Идеалната стая не трябва да се отоплява през зимата.Температура през нощта над 15 градуса може да създаде проблеми за растението.

Светлина: През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото.

Вода: Лятото се полива често, за да се поддържа пощата влажна. През зимата ограничете поливането.

Влажност на въздуха: През лятото пръскайте листата често, особено ако въздухът в стаята е топъл и сух. Правете същото и през зимата, особено ако ползвате парно отопление. Избърсвайте често от праха.

Пресаждане: На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия.
Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.

Периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по – бързо. Тези клончета можете да ползвате като резници.

Ако листата са изсъхнали и кафяви: Причината е прекалено високата температура в помещението. Проверете и за акари. Отрежете голите стебла и ги поставете на по -хладно място. Ако листата са изцяло зелени: Светлината не е достатъчна. Друга причина може да е нуждата от пресаждане. Листата са малки, бавно се развиват: Причина е липсата на достатъчно светлина. Отрежете голите стебла. Листата са сухи, потъмнели и със забавен растеж: Въздухът в помещението е прекалено сух. Проверете за акари. Пръскайте листата редовно.

Вредители:
• Акари;
• Щитоносни въшки;
• Листни въшки.
Като превенция, за да няма опасност от вредители – често пръскане; зимата трябва да е на хладно. За вече заразеното растение се прилага инсектицид.

Болести:
• Петнистост на листата – гъбично заболяване, причинено от гъбите Phylosticta.
Това заболяване се появява, при нарушение на режима на поливане и влажността на въздуха. Ако пораженията не са много, поразените части се отстраняват и се третира с фунгицид. Ако растението е силно пострадало, по-добре е да се унищожи.

Като билка:
Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.Външно за укрепване на косъма.

Начин на употреба. Прави се студен извлек, като 1/2 чаена лъжичка ситно нарязани листа се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да киснат 8 часа. Тази доза се употребява за 1 ден.

ЛАВРОВО ДЪРВО

Дафинът (Laurus nobilis) за древните гърци и римляни е символ на благородство и победа. Родината му е Мала Азия и Средиземноморието. В по-южните райони у нас могат да растат отделни дървета и храсти. При домашни условия една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на домакинството.
Дафинът е вечнозелено дърво или храст. Оставен свободно да расте на открито може да достигне 18 м височина, с много и добре облистени клонки. Листата са тъмнозелени, плътни и с гланц. В основата им се залагат цветните пъпки. Цветовете са дребни, бледозелени или жълтеникави, събрани в съцветие сенник, със силен аромат. Плодът е черна едносемеделна костилка.

Лавровото дърво е топлолюбиво растение. Вегетацията му започва при температура над 12ºС. На открито продължава от април до края на октомври. Листата живеят до 3 години, ако не се откъснат, окапват и на тяхно място израстват нови. Най-много етерични масла в тях се натрупват от ноември до март. Дървото е силно светлолюбиво, понася и засушаване. Изисква богата почва. Харесва торене с органичен тор. Предпочита неутрална или слабо алкална реакция на почвата. Ако се отглежда в саксии, добре е да се използват равни части оборски тор и чист речен пясък.
Фиданки от дафиново дърво се получават от семена. Те се засяват февруари-март на разстояние 5х5 см, на дълбочина не повече от 3 см. Над почвата се поставя чист речен пясък – около 1 см. След като поникнат растенията и станат на височина около 2 см се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място.
Лавровото дърво може да се размножи и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът, който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата без да се разкъсват коренчетата и веднага се засажда на постоянното място в саксия или в двора на същата дълбочина.
От резници също може да се получи ново растение. Дължината им обикновено е 8-10 см. Засаждат се през април за вкореняване. Преди това се съкращават листните им петури, за да не изпаряват много вода. Необходима им е една година, за да се вкоренят и след това да отидат на постоянно място.
За да засадите дървото, трябва да направите ямка, дълбока 80 см и широка 30 см. Почвата от дупката се размесва с 3-4 кг оборски тор и 100 г суперфосфат и калиев тор. Част от сместа се поставя на дъното, следва новото растение и с останалата част от почвената смес се запълва дупката. Притъпква се и се полива.
През първата година растението достига до 30 см височина. Ако се формира като храст още през есента се прерязва на тази височина. Ако ще бъде дръвче, се премахват излишните леторасти и стъблото се прерязва на 60-70 см. Впоследствие се формира короната.
По време на отглеждането е необходимо да подхранвате растенията навреме с минералните торове и редовно да поливате с престояла вода. Растенията, отглеждани при домашни условия, се нуждаят най-малко от 12 градуса през зимата.
Дафиновите листа се прибират, когато съдържат най-много етерично масло (от ноември до март). Тогава трябва да се изрязват клонките и да се разстилат на тънък пласт или да се навързват на снопчета за изсушаване. Държат се в сухо и проветриво помещение. Не бива да се сушат на слънце, защото листата избледняват, а етеричното масло намалява.

СОРТОВЕ: L nobilis достига височина над 6 м, ако не го подкастряте. Стъблата издържат на драстично подрязване, а лъскавите листа (дафинов лист) се използват в кухнята. Жълтеникавите цветове се отварят напролет, след тях по женските растения се появяват черни плодчета. Отгледаните в каче лаври често биват нападани от щитоносни въшки – пръскайте с подходящ препарат.

КАКТУС

Смята се, че кактусите са еволюирали през последните 30–40 милиона години. Много отдавна Америките са били свързани с останалите континенти, но са се отделили поради дрейфа на континентите. Видовете, уникални за новия свят би трябвало да са се развили след отделянето. Континентите са се раздалечили на значително разстояние едва преди 50 милиона години. Така би могло да бъде обяснено защо кактусите с толкова редки в Африка — континентите са били вече разделени, когато кактусите са еволюирали.
От шипчетата на кактусите се отделят летливи вещества, които успокояват раздразнени и зачервени очи. Затова, ако прекарвате дълго време пред компютъра, сложете едно от тези растения близо до монитора.
Както и другите растения с месести листа и стъбла, кактусите са добре приспособени към живот при оскъдни валежи. Листата са еволюирали до бодли, които, освен че способстват за изпаряването на по-малко вода чрез транспирация, отколкото обикновените листа, защитават кактуса от животни, търсещи вода. Фотосинтезата се осъществява от увеличените стъбла, които служат и за складиране на вода. За разлика от други месести растения, стъблото е единствената част на същинския кактус, където се осъществява това.